вестя̀вам се, -аш се, несв.; вестя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Идвам, явявам се за малко; мяркам се. Счува се само дълбоко / цафарата му тъмната / тъжно да свири и тътне, / кога се вести Гергана / там на чешмата седнала / на месечинка да преде. П. Р. Славейков. Рядко се вестява у нас.
|